20. Затова те определяме днес за първосвещеник на твоя народ. Ти ще се наричаш приятел на царя, ще държиш наша страна и ще пазиш приятелство с нас.“ Заедно с това той му изпрати пурпурна дреха и златна корона.
21. В седмия месец от сто и шестдесетата година, на празника Шатри, Йонатан облече свещената дреха, събра войска и се въоръжи добре.
22. Когато чу за това, Деметрий се натъжи и каза:
23. „Какво сторихме ние, та Александър ни изпревари и спечели в своя подкрепа приятелството на юдеите!
24. Ще им напиша и аз писмо с обещания за отличия и дарове, така че мене да подкрепят!“
25. И той им изпрати следното писмо: „Цар Деметрий поздравява народа на Юдея.
26. С радост научихме, че спазвате договорите помежду ни, оставате в приятелство с нас и не преминавате на страната на враговете ни.
27. Продължавайте и сега да съблюдавате верността си към нас и ние ще ви се отплатим за доброто, което ни правите.
28. Ще отменим много от вашите задължения и ще ви дадем дарове.
29. Отсега нататък освобождавам всички юдеи от данъци, а също и от данъците за солта и за венците.
30. От днес завинаги се отказвам да вземам една трета част от добивите на полето и половината от плода на дърветата, което ми се полага, от юдейската земя и трите области от Самария и Галилея, присъединени към нея.
31. А Йерусалим нека бъде свещен! Той и околностите му да се освободят от десятък и от други данъци.
32. Отказвам се от властта над крепостта в Йерусалим и предоставям правото на първосвещеника да разположи в нея хора, които сам избере, за да я пазят.
33. И пускам на свобода без откуп всички юдеи, докарани като пленници навред в царството ми от юдейската земя. Нека бъдат отменени всички данъци върху тях и върху добитъка им.
34. По време на всички празници, съботи, новолуния и определените дни – три дена преди празника и три дена след празника, – през всичките тези дни всички юдеи в моето царство да бъдат освободени от всякакви данъци и задължения.
35. Никой няма право да безпокои и притеснява някого от тях по какъвто и да било повод.