38. Заради тях жителите на Йерусалим се разбягаха и той стана дом на чужденци, стана чужд за своите потомци и децата му го изоставиха.
39. Светилището му запустя като пустиня, празниците му се превърнаха в скръб, съботите му – в укор, а почитта му – в унижение.
40. Колкото беше някогашната му слава, толкова се изпълни с безчестие, а неговото величие се превърна в печал.
41. Цар Антиох разпореди писмено по цялото си царство всички да станат един народ
42. и всеки да изостави своите обичаи. И всички народи приеха разпоредбата на царя.
43. Мнозина от израилтяните също се съгласиха да следват идолопоклонството му, принесоха жертви на идолите и оскверниха съботата.
44. А царят разпрати чрез вестители писмена заповед в Йерусалим и в юдейските градове да следват чужди за страната обичаи:
45. да не извършват вече всеизгаряния, жертвоприношения и възлияния в светилището, да отменят съботите и празниците
46. и да осквернят светилището и свещениците,
47. да издигат жертвеници, храмове и места за идолослужение, да принасят в жертва свинско месо и нечист добитък,
48. да не обрязват повече синовете си, да оскверняват душите им с всичко нечисто и идолопоклонническо,
49. за да забравят закона и да променят всичките му разпоредби.
50. И ако някой не постъпи според заповедта на царя, да бъде предаден на смърт.