16. Давид повдигна очи и видя Господния ангел да стои между земята и небето, в ръката си с изваден меч, прострян над Йерусалим. Тогава Давид и първенците, покрити с вретища, паднаха в поклон.
17. И Давид се обърна към Бога: „Нали аз заповядах да преброят народа? Аз съгреших, аз сторих зло. А тези овце какво са сторили? Господи, Боже мой! Нека наказанието Ти е върху мене и върху моя бащин дом, а не върху Твоя народ, за да не погине той!“
18. Тогава Господният ангел заповяда на Гад да каже на Давид да отиде и да издигне жертвеник на Господа върху хармана на йевусееца Орна.
19. И така, Давид отиде, както от името на Господа му говори Гад.
20. Орна се обърна и видя ангела, и четиримата му синове, които бяха с него, се скриха веднага. Тогава Орна вършееше жито.
21. Когато Давид идваше към него, Орна го видя, излезе от хармана и се поклони на Давид ниско до земята.
22. И Давид му каза: „Дай ми мястото, където е този харман, за да издигна върху него жертвеник на Господа, за да престане изтребването на народа. Продай ми го за толкова, колкото струва.“
23. А Орна отговори на Давид: „Вземи го и нека моят господар, царят, направи това, което трябва; ето давам и воловете за всеизгаряне, диканите – за дърва, и житото – за принос; всичко това подарявам.“
24. Цар Давид каза на Орна: „Не, аз искам да купя това от тебе за колкото струва, защото няма да принеса на Господа твой имот и няма да принасям като всеизгаряне нещо, взето безплатно.“
25. Давид плати на Орна за онова място шестстотин сикли злато.
26. И издигна Давид жертвеник на Господа и принесе всеизгаряния и мирни жертви. Тогава призова Господа и Той му отговори от небето с огън, който падна върху жертвеника за всеизгаряния.
27. След това Господ заповяд на ангела да върне меча в ножницата си.