1. За яденето на идолски жертви е ясно, че всички имаме знание. Но знанието поражда гордост, а любовта е съзидателна.
2. Ако някой мисли, че знае нещо, той още нищо не е узнал така, както трябва да го знае.
3. Ако обаче някой обича Бога, Бог го е познал.
4. Колкото до яденето на идолски жертви, знаем, че идолът е нищо в света и че няма друг бог освен единия Бог.
5. Защото, макар и да има така наричаните богове било на небето, било на земята – а те са много такива богове и господевци,
6. ние обаче имаме един Бог Отец, от Когото е всичко и към Когото ние сме устремени, и един Господ Иисус Христос, чрез Когото всичко е произлязло и ние сме възродени чрез Него.
7. Но не у всички има това знание. Някои с досегашните си представи за идолите ядат идолски жертви тъкмо като такива и съвестта им се осквернява, защото е немощна.
8. Храната не ни приближава към Бога: нито ако ядем, печелим, нито ако не ядем, губим.