7. Защото желая всички хора да са като мене, но всеки си има своя дарба от Бога: един – една, друг – друга.
8. А на неженените и на вдовиците казвам: добре е за тях, ако си останат като мене.
9. Но ако не могат да се въздържат, нека се женят, понеже е по-добре да се оженят, отколкото да се разпалват.
10. На женените пък заповядвам – не аз, а Господ: жена да не се разделя от мъжа си,
11. ако обаче се раздели, да си остане неомъжена или да се помири с мъжа си, и мъж да не оставя жена си.
12. А на останалите аз казвам, не Господ: ако някой брат има жена, която не е вярваща и тя е съгласна да живее с него, да не я оставя,
13. също и ако някоя жена има мъж, който не е вярващ и той е съгласен да живее с нея, да не го оставя.
14. Защото невярващият мъж се освещава чрез вярващата жена и невярващата жена се освещава чрез вярващия мъж. Иначе децата ви щяха да са нечисти, а сега те са осветени.
15. Ако обаче невярващият иска да се развежда, нека се развежда. В такива случаи братът или сестрата не са заробени, защото Бог ни е призовал да живеем в мир.
16. И знаеш ли, жено, дали няма ти да спасиш мъжа си? Или ти, мъжо, знаеш ли дали няма да спасиш жена си?
17. Нека само всеки да постъпва така, както му е отредил Бог и както го е призовал Господ. Това заръчвам по всички църкви.
18. Някой е призован обрязан – нека не се крие. Друг е призован необрязан – нека не се обрязва.
19. Обрязването е нищо и необрязването е нищо, а спазването на Божиите заповеди е всичко.
20. Кой в каквото положение е призован, в него да си остава.
21. Като роб ли си призован? Не се безпокой. Дори и да можеш да станеш свободен, по-скоро възползвай се от положението, в което си.
22. Защото роб, който е призован от Господа, става свободен чрез Господа, както и свободният човек, щом е призован, става роб на Христос.