23. Всичко ми е позволено, но не всичко е полезно; всичко ми е позволено, но не всичко служи за съзидание.
24. Никой да не търси своята изгода, но всеки да търси полезното за другия.
25. Всичко, което се продава в месарницата, яжте, без да разпитвате, за да ви е спокойна съвестта,
26. защото е писано: „Земята и всичко, което я изпълва, принадлежат на Господа.“
27. Ако някой от невярващите в Христос ви покани и пожелаете да отидете, яжте всичко, което ви се предложи, без да разпитвате, за да ви е спокойна съвестта.
28. Но ако някой ви каже: „Това е идолска жертва“, не яжте заради онзи, който ви е предупредил, и за да е спокойна съвестта ви, макар че Земята и всичко, което я изпълва, принадлежат на Господа.
29. Под съвест разбирам не своята, а на другия. Но защо, ще попита някой, моята свобода трябва да бъде съдена от чужда съвест?