9. Влизай в съд с ближния си, но не откривай чуждите тайни,
10. за да не те укори онзи, който чуе това, и тогава твоят позор няма да престане.
11. Думата, казана на място, е като златни ябълки в сребърни съдове.
12. Мъдрият изобличител е като чисто злато за ухото, което внимателно слуша.
13. Каквото е прохладата от сняг по жътва, това е верният пратеник за онзи, който го изпраща – той доставя отрада за душата на своя господар.
14. Каквото са облаците и ветровете без дъжд, това е човекът, който се хвали с измамни подаръци.
15. Управникът може да се убеди с търпение и мекият език троши костите.
16. Намериш ли мед, яж само колкото ти е нужно, за да не се преситиш от него и да го повърнеш.
17. Не ходи често в къщата на ближния си, ходи рядко, за да не му досадиш и да не те намрази.
18. Каквото са бойният чук, мечът и острата стрела – това е човекът, който става лъжесвидетел против ближния си.
19. Доверието в неверен човек в усилно време е като развален зъб и изкълчен крак.
20. Този, който пее песни на едно натъжено сърце, е като онзи, който съблича дрехата си в студен ден, като оцет върху рана.
21. Ако врагът ти е гладен, нахрани го с хляб; и ако е жаден, дай му да пие вода.