2. Заплахата на царя е като рев на млад лъв: който раздразва гнева му, рискува своя живот.
3. Чест е за човека да се въздържа от спорове, а всеки глупец е избухлив.
4. Мързеливецът не иска да оре през есента; а потърси ли през лятото – тогава няма нищо.
5. Помислите в сърцето на човека са като дълбоки води, но разумният човек знае как да ги овладее.
6. Мнозина се хвалят с добродетелността си, но кой ще посочи истинския човек?
7. Праведният човек живее непорочно; неговите деца са щастливи наследници.
8. Царят, който седи на съдийски престол, отсява с очи всяко зло.
9. Кой може да каже: „Запазих чисто сърцето си, чист съм от греха си“?
10. Нееднаквите теглилки, нееднаквите мерки – и едното, и другото са мерзост пред Господа.
11. Дори и дете се изявява чрез постъпките си – дали поведението му е чисто и правилно.