12. Вършенето на беззаконие е отвратително за царете, защото престол се утвърждава с правда.
13. Правдивите уста са приятни за царете; те обичат онзи, който говори истината.
14. Царският гняв е вестител за смърт, а мъдрият човек ще го усмири.
15. Във ведрото лице на царя има живот, а благоволението му е като облак закъснял дъжд.
16. Много по-добре е да придобиеш мъдрост, отколкото злато, и за предпочитане е да придобиеш разум, отколкото отбрано сребро.
17. Пътят на праведните е да се отклоняват от злото; който спазва своя път, пази живота си.
18. Гордостта върви преди гибелта и надменността – преди падението.
19. По-добре да има духовно смирение заедно с кротки, отколкото да се дели плячка с горделиви.
20. Който върши делото си мъдро, ще намери добро; и блажен е онзи, който се уповава на Господа.
21. Мъдрият по сърце ще бъде наричан благоразумен и благостта на устата ще увеличи кръгозора.