9. защото те са скъпоценен венец за главата ти и огърлица за шията ти.
10. Сине мой, ако грешници те примамват, не скланяй.
11. Ако кажат: „Ела с нас да устроим засада за убийство, противозаконно да причакаме невинен,
12. ще го погълнем, както преизподнята поглъща, и изцяло ще го глътнем, както слизащите в гроба,
13. ще намерим всякакво скъпоценно имущество, ще напълним къщите си с плячка,
14. ще изтегляш жребия си заедно с нас, ще има една кесия за всички ни“ –
15. сине мой, не ходи на път с тях, не стъпвай с крака си на пътеките им,
16. защото краката им тичат към зло и бързат да проливат кръв.
17. Безполезно е да се разпъва мрежа пред погледа на птицата.
18. Но те устройват засада против кръвта си, дебнат против живота си.
19. Такива са пътищата на всеки, който придобива чрез грабеж. Заграбеното отнема живота на новия си господар.
20. Мъдростта вика високо на улицата, издига глас по площадите;
21. вика високо сред уличния шум; изрича словата си при входа на градските порти:
22. „Докога, неразумни, ще обичате безумието, докога присмехулниците ще се наслаждават на подигравките и глупците ще мразят знанието?
23. Обърнете се към моите поучения! Ето ще излея духа си върху вас, ще известя думите си.
24. Защото повиках, а вие не послушахте; прострях ръка и нямаше кой да внимава.