20. Мъдростта вика високо на улицата, издига глас по площадите;
21. вика високо сред уличния шум; изрича словата си при входа на градските порти:
22. „Докога, неразумни, ще обичате безумието, докога присмехулниците ще се наслаждават на подигравките и глупците ще мразят знанието?
23. Обърнете се към моите поучения! Ето ще излея духа си върху вас, ще известя думите си.
24. Защото повиках, а вие не послушахте; прострях ръка и нямаше кой да внимава.
25. И пренебрегнахте всички мои съвети, и не приехте напомнянията ми.
26. Затова ще се надсмея на вашето нещастие; ще се подиграя, когато ви сполети напаст,
27. когато ви връхлети ужас като буря и нещастие се спусне върху вас, когато ви постигнат беда и притеснение.