7. Изпълнени сме с беззаконни и гибелни дела, бродихме из непристъпна пустош, не познахме пътя на Господа.
8. Каква ни беше ползата от високомерието? Какво ни донесе богатството, съчетано с надменност?
9. Всичко това премина като сянка и изчезна бързо като мълва
10. или като кораб, който плава през развълнувани води – нито следа ще откриеш, откъдето е преминал, нито пътеката на дъното му през вълните;
11. или като птица, която прелита във въздуха и не остава белег от пътя ѝ: тя удря лекия въздух с размаха на крилата си и шумно го прорязва с мощен полет, без да остави следа във въздуха, където е преминала;
12. или като пусната към целта стрела, която прорязва въздуха, но той отново се съединява, така че не знаем откъде е прелетяла.
13. Така и ние се родихме и умряхме, но не можахме да покажем и следа от добродетел, а се изтощихме в пороците си.“
14. Защото надеждата на нечестивия е като прах, отвяван от повея, като ситен скреж, гонен от виелица, като дим, разнасян от вятъра, и отминава като спомен за гост, отседнал само за ден.