13. Така и ние се родихме и умряхме, но не можахме да покажем и следа от добродетел, а се изтощихме в пороците си.“
14. Защото надеждата на нечестивия е като прах, отвяван от повея, като ситен скреж, гонен от виелица, като дим, разнасян от вятъра, и отминава като спомен за гост, отседнал само за ден.
15. А праведните живеят вечно. Наградата им е от Господа, за тях се грижи Всевишният.
16. Те ще получат от ръката на Господа прекрасна корона, защото Той ще ги закриля с десницата Си и ще ги подкрепи с рамото Си.
17. Той ще се въоръжи с целия Си гняв и ще превърне в оръжие природата, за да отмъсти на враговете им.
18. Ще облече като броня правдата и ще Си сложи за шлем безпристрастния съд.