20. Смъртното изпитание не отмина и праведните и много от тях загинаха в пустинята. Но този гняв не трая дълго,
21. защото един безукорен мъж побърза да ги защити с оръжията на своето служение – молитва и кадене за умилостивяване. Той въстана против гнева и сложи край на бедствието, като показа с това, че е Твой слуга.
22. Той надви яростта не с телесна мощ, нито със силата на оръжието, а покори със слово Онзи, Който отрежда наказание, като припомни клетвените обещания и завети на предците.
23. И когато мъртвите лежаха вече на купове един върху друг, той застана по средата, спря гнева и пресече пътя му към живите.
24. Върху дългата му до земята дреха бе изобразен целият свят, върху четирите реда скъпоценни камъни стояха славните имена на предците, а Твоето величие – върху диадемата на главата му.
25. Пред това отстъпи унищожителят и от това се уплаши. Защото този гняв бе достатъчно изпитание.