2. А за това, че не им отмъщаваха за сторените неправди, те благодаряха и искаха прошка за предишната си враждебност.
3. Вместо мрак Ти даде на Своите горящ огнен стълб за водач по незнайния път и благосклонно слънце за славното им странстване.
4. А враговете Ти заслужено бяха лишени от светлина и затворени в мрак, защото и те държаха затворени Твоите синове, чрез които щеше да бъде дадена на света нетленната светлина на Закона.
5. Когато решиха да избият децата на праведните, макар и да спасиха едно подхвърлено момче, за наказание Ти им отне множество деца, а самите тях всички погуби в буйната вода.
6. На нашите предци бе предизвестено за онази нощ, за да бъдат спокойни, след като добре знаят на какви клетвени обещания са се доверили.
7. И Твоят народ очакваше както спасението на праведните, така и гибелта на враговете,
8. защото с каквото наказваше враговете, с това същото възвеличи нас, които Ти бе призовал.
9. Благочестивите деца на добрите извършваха незабелязано жертвоприношението, като единодушно приеха божествен закон праведните да участват еднакво и в благата, и в опасностите и още оттогава пееха хвалебните песни на предците.
10. А от противната страна отекваха нестройният вик на враговете и воплите над оплакваните деца.
11. С една и съща присъда бяха наказани и робът, и господарят. Еднакво страдаха и обикновеният човек, и царят –
12. всички имаха безброй мъртъвци от еднаква смърт. Живите не стигаха, за да ги погребат, защото в един миг бе погубено най-достойното им поколение.
13. И онези, които заради вълшебствата не вярваха в нищо, при гибелта на първородните си синове признаха, че този народ е син на Бога.