6. Пред тях се самозапалваха огньове, изпълващи с ужас, и от уплаха пред неясните видения гледката пред очите им ставаше още по-страшна.
7. Измамите на вълшебническото изкуство се оказаха безсилни, а превъзнасяният ум бе изложен на присмех.
8. Защото онези, които обещаваха да прогонят страха и ужаса от душата на страдащите, сами се поболяха от позорно малодушие.
9. И макар уж да не се плашеха от никаква опасност, те примряха от страх при появата на зверовете и съскащите влечуги и дори се бояха да погледнат въздуха, от който наникъде не може да се избяга.
10. Защото страхът свидетелства за безчестие и така то само се наказва. Гонено от съвестта, то винаги се бои от най-лошото.
11. А страхът не е нищо друго освен лишаване от помощта, която би ни дал разумът;
12. колкото по-малко се уповаваме на нея, толкова по-голям е страхът, защото не знаем причината за него.
13. И когато в тази мъчителна нощ, излязла от дълбините на нетърпимия ад, си легнаха, както обикновено, да спят,
14. те бяха подгонени от зловещи призраци, загубиха присъствие на духа, връхлетени от внезапен и неочакван страх.