12. колкото по-малко се уповаваме на нея, толкова по-голям е страхът, защото не знаем причината за него.
13. И когато в тази мъчителна нощ, излязла от дълбините на нетърпимия ад, си легнаха, както обикновено, да спят,
14. те бяха подгонени от зловещи призраци, загубиха присъствие на духа, връхлетени от внезапен и неочакван страх.
15. И така, който където беше легнал, се превръщаше в пленник, заключен без окови в тъмница.
16. Било той земеделец или пастир, или на изнурителна работа в пустинята, никой не можеше да избегне отредената му съдба.
17. Защото всички бяха оковани в една и съща верига на тъмнината. Дали вятър фучи, или сред гъсти клони сладкогласна птичка пее, дали шумят буйни води,