1. Велики и непостижими са Твоите присъди. Затова онези, които не се поучиха, изпаднаха в заблуда.
2. Защото беззаконниците искаха да подложат на гнет святия народ, но сега се заключиха по домовете си като затворници на мрака и пленници на дългата нощ, изоставени от вечния Промисъл.
3. Те мислеха да се укрият сред тайни грехове под тъмното покривало на забравата, но обзети от ужас, се разпиляха, гонени от призраци.
4. Дори и най-скритото място, където търсеха убежище, не ги избавяше от страха – зловещи звуци ехтяха около тях, явяваха се мрачни видения със свирепи лица.
5. И никаква огнена сила не можеше да проникне в мрака, нито сияйният блясък на звездите беше в състояние да озари онази страшна нощ.
6. Пред тях се самозапалваха огньове, изпълващи с ужас, и от уплаха пред неясните видения гледката пред очите им ставаше още по-страшна.
7. Измамите на вълшебническото изкуство се оказаха безсилни, а превъзнасяният ум бе изложен на присмех.