5. Но дори когато ги връхлетя страхотната ярост на дивите зверове и гинеха, ухапани от отровни змии, Твоят гняв не отиде докрай.
6. Не за дълго им беше внушен страх, за да се вразумят, и получиха знак за спасение, за да си спомнят заповедите на Твоя Закон.
7. Защото, който се обръщаше към него, се изцеляваше не чрез онова, в което е вперил поглед, а чрез Тебе, Спасителя на всички.
8. С това показа на нашите врагове, че Ти си, Който избавяш от всяко зло.
9. Те гинеха от ухапване на скакалци и на мухи и не се намери лек за спасението им, понеже бяха заслужили такова наказание.
10. А Твоите синове устояха и на зъбите на отровните змии, защото Твоята милост дойде на помощ и ги изцели.
11. Те бяха ухапвани, за да си спомнят за Твоите думи, но скоро бяха изцелявани, за да не потънат в дълбока забрава и да се лишат от Твоето благодеяние.
12. И нито билки, нито пластири ги лекуваха, а Твоята дума, Господи, която всичко изцелява!
13. Ти имаш власт над живота и над смъртта, сваляш хората до портите на ада и пак ги въздигаш.