8. Но и тях Ти щадеше, понеже са хора, и изпрати стършели като предтечи на Своето войнство, за да ги изтребват полека-лека.
9. Макар за Тебе да не беше невъзможно чрез война да подчиниш нечестивите на праведните или да ги изтребиш отведнъж със страшни зверове или сурова дума,
10. Ти ги наказваше полека-лека, даваше им възможност за покаяние, въпреки че знаеше, че племето им е негодно, злината им е вродена, а помислите им никога няма да се променят.
11. От самото начало семето им беше проклето и Ти не от страх пред някого оставяше греховете им ненаказани.
12. Нима някой ще каже: „Какво си сторил?“ Нима някой ще се опълчи против Твоята присъда или ще Те обвини, че си погубил народи, които Ти си сътворил? Или кой защитник би дошъл при Тебе, за да се застъпи за неправедни хора?
13. Защото освен Тебе няма Бог, Който да се грижи за всички, за да доказваш, че си съдил справедливо.
14. Нито цар, нито някакъв владетел би могъл да се застъпи пред Тебе за онези, които си наказал.
15. Ти си справедлив и управляваш справедливо всичко, като смяташ, че за Твоята мощ е несвойствено да осъдиш онзи, който не заслужава наказание.
16. Защото Твоята сила е основа на правдата, а властта, която имаш над всичко, Те кара да се отнасяш благосклонно към всички.
17. Ти показваш силата Си на онези, които не вярват в Твоето всемогъщество, и изобличаваш дързостта на онези, които Ти се противят.
18. Но макар и да обладаваш сила, Ти си снизходителен в присъдата Си и се отнасяш твърде благосклонно към нас, защото винаги, когато пожелаеш, можеш да проявиш Своето могъщество.
19. Чрез такива дела Ти поучаваше Своя народ, че праведникът трябва да бъде човеколюбив, и караше Своите синове да се надяват, че даваш възможност за покаяние на съгрешилите.
20. След като с такова снизхождение и пощада си наказвал враговете на Своите синове, макар те да заслужаваха смърт, и си им давал време и подходящо място да се отвърнат от злото,
21. то с каква грижовност съдеше Своите синове, с чиито предци сключи под клетва Завет и им обеща добрини!
22. Ти поучаваш нас, докато наказваш хилядократно враговете ни, та когато ние съдим, да мислим за Твоята доброта, а когато Ти ни съдиш, да очакваме милост.
23. Затова и Ти измъчваше чрез собствената им поквара онези нечестиви, които прекарваха живота си в безразсъдство.
24. Подмамени като глупави деца, те бяха отишли твърде далеч по пътя на заблудата и почитаха като богове животни, които дори сред враговете им бяха презирани.