20. След като с такова снизхождение и пощада си наказвал враговете на Своите синове, макар те да заслужаваха смърт, и си им давал време и подходящо място да се отвърнат от злото,
21. то с каква грижовност съдеше Своите синове, с чиито предци сключи под клетва Завет и им обеща добрини!
22. Ти поучаваш нас, докато наказваш хилядократно враговете ни, та когато ние съдим, да мислим за Твоята доброта, а когато Ти ни съдиш, да очакваме милост.
23. Затова и Ти измъчваше чрез собствената им поквара онези нечестиви, които прекарваха живота си в безразсъдство.
24. Подмамени като глупави деца, те бяха отишли твърде далеч по пътя на заблудата и почитаха като богове животни, които дори сред враговете им бяха презирани.
25. И за да станат за присмех, Ти ги наказа като неразумни деца.
26. Но понеже не се вразумиха от този присмех като наказание, те заслужено трябваше да изпитат Божия съд.
27. Защото в страданията си те възнегодуваха против онова, което смятаха за богове и което се превърна за тях в наказание. Така те познаха истинския Бог, за Когото преди не искаха нищо да знаят. Затова ги постигна и най-тежката присъда.