5. Когато народите, единни в нечестивите си помисли, бяха наказани да говорят различни езици, пак тя позна праведния, съхрани го безукорен пред Бога и го запази твърд въпреки състраданието му към своя син.
6. А когато гинеха нечестивите, мъдростта спаси един праведен, който избягна огъня, изсипал се върху петте града.
7. От тях, като свидетелство за покварата им, останаха димяща пустош и дървета, принесли плод без време. Там се издига и солният стълб – паметник на една душа, неповярвала в Бога.
8. И понеже пренебрегнаха мъдростта, те не само че навредиха на себе си заради това, че не познаха доброто, но и оставиха на живите спомен за своето безумие, за да не може да се скрие онова, в което се бяха заблудили.
9. А мъдростта спаси от страдания онези, които ѝ служеха.
10. Тя водеше по прав път праведния, избягал от гнева на своя брат, показа му Божието царство, посвети го в небесните тайни, помагаше му в изпитания и изобилно възнагради неговите усилия.
11. Когато искаха да го ощетят от алчност, тя му се притече на помощ и го направи богат.
12. Избави го от враговете, защити го от преследвачите и в силна борба му присъди победа, за да знае, че най-силно от всичко е благочестието.
13. Тя не остави в беда праведния, който беше продаден, а го спаси от грях.
14. Слезе с него в рова, не го изостави и докато беше във вериги, а после му донесе царски скиптър и власт над онези, които го потискаха. Показа, че обвинителите му са лъжци, и го дари с вечна слава.
15. Мъдростта освободи святия и съвършен народ от народите, които го гнетяха,