1. Мъдростта запази първосътворения баща на света, единствения създаден тогава човек, и го избави от собственото му грехопадение.
2. Тя му даде сила да владее над всичко.
3. Но неправедният, който отстъпи от нея в гнева си, загина от братоубийствена ярост.
4. И отново мъдростта спаси земята, потопена заради него и потомците му, като направляваше през водите праведния върху обикновено дърво.
5. Когато народите, единни в нечестивите си помисли, бяха наказани да говорят различни езици, пак тя позна праведния, съхрани го безукорен пред Бога и го запази твърд въпреки състраданието му към своя син.