56. как тогава да се приеме и да се мисли, че те са богове?
57. Тези дървени, обковани със сребро и злато богове не могат да се опазят и от крадци и грабители, които, като влизат със сила в храма, свалят златото, среброто и дрехите им, отмъкват плячката, а те с нищо не могат да си помогнат.
58. Затова по-добре цар, храбър в битка, или ценна вещ вкъщи, която върши работа, отколкото мними богове; по-добре врата, за да пази дома, или колона от дърво в царски дворец, отколкото мними богове!
59. Слънцето, луната и звездите са сътворени, за да светят ярко, и те ни изпращат доброволно светлината си.
60. Когато светкавица освети небето, навред се вижда ясно. Вятърът вее по всички посоки
61. и облаците, когато Бог им нареди, преминават над цялата земя, за да изпълнят Неговата заповед.
62. Но тези богове не приличат на тях нито по вид, нито по сила.
63. Как тогава може да се мисли или да се каже, че те са богове, щом нямат сила нито да накажат справедливо, нито да сторят добро на хората?
64. А щом знаете, че те не са богове, не се бойте от тях!
65. Царе те не могат нито да проклинат, нито да благославят;
66. знамения пред народите няма да покажат на небето; няма да озаряват всичко като слънцето, нито ще греят с мека лунна светлина.
67. Дори и зверовете ги превъзхождат, защото като избягат в леговищата си, те могат да се спасят.
68. И така, нищо не може да ни убеди, че те са богове. Затова не се бойте от тях!
69. Техните дървени, обковани със злато и сребро богове могат да опазят толкова, колкото плашило в градина.
70. Тези богове от дърво, позлатени и посребрени, са като храст тръни в градина, върху които кацат всякакви птици, те са мъртви като труп, захвърлен в тъмнината.
71. От пурпура и багреницата, прогнили върху тях, вие може да разберете, че те не са богове, накрая, проядени от червеи, и те самите ще станат за посмешище в страната.
72. И така, по-добре човек да е праведен и да няма идоли, защото той никога няма да бъде опозорен.