8. тъй като двуличният човек е непостоянен във всичките си начинания.
9. Унизеният брат да се хвали със своето въздигане,
10. а богатият – със своето унижение, защото той ще премине като цвета на тревата:
11. когато слънцето изгрее и с жегата си изсуши тревата, цветът ѝ вехне и хубостта на гледката изчезва; тъй ще погине и богатият в своите начинания.
12. Блажен е човекът, който търпи изкушение, защото след като устои на изпитанието, ще получи венеца на живота, който Господ е обещал на онези, които Го обичат.
13. Никой, когато е в изкушение, да не казва: „Бог ме изкушава.“ Защото Бог не се изкушава от зло, а и Сам не изкушава никого.
14. Всеки се изкушава, увличан и примамван от собствената си страст.
15. Сетне страстта зачева и ражда грях, а грехът, като съзрее, ражда смърт.