30. Нека подлага страната си на онзи, който го удря,до пресита да приема хули,
31. понеже Господ не отхвърля за вечни времена.
32. Въпреки че е пратил печал, Той и ще помилва според изобилната Си благост.
33. Защото Той не оскърбява по желание на сърцето Си и не огорчава синовете човешки.
34. Но когато биват тъпкани всички затворници на страната,
35. когато неправедно съдят човека пред лицето на Всевишния,
36. когато онеправдават човека в съда, нима Господ не вижда?
37. Кой би могъл да каже, че нещо става, ако не е заповядал Господ?
38. Нали от устата на Всевишния произлизат бедствие и благополучие?
39. За какво би скърбял човек, докато е жив? Нека всеки скърби, когато е наказван за греховете си.
40. Нека изпитаме и изследваме своите пътища и да се обърнем към Господа.
41. Нека възвисим нашите сърца и ръце към Господа в небесата.
42. Ние се отметнахме и разбунтувахме. Ти не ни пощади.