11. Ето зимата вече мина,дъждът преваля, престана.
12. Цветя се показаха по земята.Настана време за песнии гласът на гургулицата се чува по нашата земя.
13. Смокините разтвориха пъпките си и цъфналите лози в лозята издават благоуханието си.Стани, моя мила, прекрасна моя, излез с мене!
14. Гълъбице моя, скрита в скални цепнатини,под каменни заслони,покажи ми лицето си, дай ми да чуя гласа ти,защото гласът ти е сладък и лицето ти е приятно.“
15. Ловете ни лисиците,лисичетата, които повреждат лозята,защото нашето лозе е цъфнало.
16. Моят възлюбен е мой и аз съм негова.Той пасе стадото си между лилиите.
17. Докато денят лъха прохлада и сенките бягат,върни се, мой мили, и бъди като газелаили като млад елен по планински скали.