10. И викаха с висок глас: „Докога, свети и истинни Владико, няма да съдиш и няма да наказваш живеещите по земята за нашата кръв?“
11. И на всеки от тях бяха дадени бели дрехи и им се каза да отпочинат още малко време, докато се допълни броят на техните съслужители и на братята им, които ще бъдат убити като тях.
12. А когато сне шестия печат, ето видях: стана голямо земетресение и слънцето почерня като вретище, и месечината стана съвсем като кръв.
13. Звездите от небето паднаха на земята, както късните незрели плодове падат, разлюлени от силен вятър.
14. И небето се отдръпна и се нави като свитък, а всички планини и острови се отместиха от местата си.