11. Димът от мъчението им ще се издига за вечни времена и няма да имат покой ни денем, ни нощем онези, които се покланят на звяра и на изображението му и които бъдат белязани със знака на името му.“
12. Тук е необходимо търпението на вярващите, на тези, които спазват Божиите заповеди и вярата в Иисус.
13. И чух глас от небето да ми казва: „Напиши: „Блажени са мъртвите, които отсега умират в името на Господа. Да – казва Духът, – нека те починат от усиления си труд, защото делата им ги следват“.“
14. И видях – ето светъл облак, и Седналият на облака беше подобен на Сина човешки; на главата Си имаше златен венец, а в ръката Си – остър сърп.
15. И друг ангел излезе от храма и извика с висок глас на Онзи, Който седеше на облака: „Изпрати сърпа Си и пожъни, защото е дошъл часът за жътва – земната жътва е узряла.“
16. Тогава Седналият на облака хвърли сърпа Си на земята и земята беше пожъната.