27. По-нататък от издадената кула до стената на Офел работеха текойците.
28. От горната страна на Конските порти поправяха свещениците, всеки срещу къщата си.
29. След тях поправяха Садок, Имеровия син, срещу къщата си, а след него – Шемая, Шехановият син, пазач на източните порти.
30. Другата част от стената поправяха Ханания, Шелемиевият син, и Ханун, шестият син на Цалаф. След тях поправяше Мешулам, Берехиевият син, срещу жилището си.
31. След него поправяше златарят Малхия – до къщата на храмовите слуги и на търговците, която е срещу стражевата кула, и до него нанагорнището при ъгъла на стената.
32. А между нанагорнището при ъгъла и Овчите порти поправяха златарите и търговците.
33. Когато Санавалат чу, че отново изграждаме градските стени, обзе го силен гняв и започна да се подиграва на юдеите.
34. Пред сънародниците си и пред самарийската войска той каза: „Какво си въобразяват тези окаяни юдеи? Нима си мислят, че ще се укрепят и ще извършват жертвоприношения и че това е работа за един ден? Как ще съживят тези обгорени камъни от руините?“
35. А Товия, амонецът, който стоеше до него, добави: „Нека градят – и лисица да мине, ще събори каменните им стени.“
36. Тогава казах: „Чуй, Боже наш, как ни презират и обърни презрението им върху техните глави; нека и те да бъдат ограбени и да живеят в някоя страна като пленници.
37. Не забравяй беззаконията им. Нека грехът им бъде винаги пред Тебе, защото те оскърбиха онези, които изграждаха стените.“
38. А ние все пак изградихме стената и я свързахме до половината ѝ височина, защото народът взе работата присърце.