1. Разказ от Неемия, Ахалиевия син. През месец кислев, в двадесетата година, когато бях в престолния град Суза,
2. един от моите братя, Ханани, дойде с няколко души от Юдея. Тогава ги попитах за оцелелите юдеи, които не отидоха в плен, както и за Йерусалим.
3. Те ми отговориха: „Останалите, които не отидоха в плен, живеят там, в страната, в голяма неволя и унижение. Градските стени на Йерусалим са съборени, а портите му – изгорени от огън.“
4. Като чух тези думи, седнах и заплаках. Обзет от скръб, няколко дни постих и се молих така:
5. „Господи, Боже небесни, велики и страшни Боже, Който спазваш Завета и проявяваш милост към тези, които Те обичат и изпълняват Твоите заповеди.