17. Твоите миннезарими са като скакалци и твоите тафсарими – облак скакалци, които кацат по стените по време на студ. Слънцето изгрява и те отлитат, и мястото им вече не може да се узнае – къде са те?
18. Твоите пастири са заспали, царю асирийски, спокойно почиват твоите благородници. Твоят народ е разпръснат по планините, няма кой да го събере.
19. И никакво изцеление не е възможно за раната ти, твоето нараняване е смъртоносно! Всички, чувайки вест за тебе, ще пляскат ръце заради тебе. Защото върху кого не е преминавало злото, постоянно извършвано от тебе?