19. Тогава един книжник се приближи до Него и Му рече: „Учителю, ще Те следвам, където и да отидеш.“
20. А Иисус му каза: „Лисиците си имат леговища и птиците – гнезда, а Синът човешки няма къде глава да подслони.“
21. Друг един от учениците Му каза: „Господи, позволи ми първо да отида и да погреба баща си.“
22. Но Иисус му отговори: „Последвай Ме и остави мъртвите да погребат своите мъртъвци.“
23. И когато влезе в една лодка, след Него влязоха и учениците Му.
24. И, ето изведнъж в езерото се разрази силна буря, тъй че вълните заливаха лодката. А Той спеше.
25. Тогава учениците Му се приближиха до Него, събудиха Го и завикаха: „Господи, спаси ни, загиваме!“
26. А Той им каза: „Защо сте тъй страхливи, маловерци?“ И като стана, запрети на ветровете и на вълните и настъпи пълно затишие.
27. А хората с удивление казаха: „Какъв е Този, че и ветровете, и вълните Му се покоряват?“
28. Когато Иисус достигна отвъдния бряг – в областта на гадаринците, срещнаха Го двама души, обхванати от бесове. Те излизаха от гробищата и бяха тъй свирепи, че никой не смееше да мине по този път.
29. Щом Го видяха, те завикаха с думите: „Какво искаш от нас, Иисусе, Сине Божий? Нима си дошъл тука да ни мъчиш преди време?“