41. Стойте будни и се молете, за да не паднете в изкушение: духът е бодър, а плътта – немощна.“
42. Като се отдалечи за втори път, пак се помоли с думите: „Отче Мой, ако не може да Ме отмине тази чаша, без да я изпия, нека бъде Твоята воля.“
43. И като дойде, пак ги намери да спят, понеже очите им бяха натежали.
44. Остави ги и пак отиде, та се помоли за трети път, като изрече същите думи.
45. Тогава отиде при учениците Си и ги попита: „Още ли спите и почивате? Ето настъпи часът и Синът човешки се предава в ръцете на грешници.
46. Ставайте, да вървим! Ето приближи се онзи, който Ме предава.“
47. И докато Той още говореше, ето дойде Юда, един от дванадесетте, и с него много народ, с ножове и тояги, изпратен от първосвещениците и стареите на народа.
48. А онзи, който Го предаваше, бе уговорил с тях знак: „Когото целуна за поздрав, Той е; заловете Го!“
49. И веднага се приближи до Иисус и каза: „Радвай се, Учителю!“ И Го целуна.
50. А Иисус му отговори: „Приятелю, защо си дошъл?“ Тогава пристъпиха, сложиха ръце на Иисус и Го хванаха.