39. И като се поотдалечи, падна по лице и се молеше с думите: „Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тази чаша, но нека бъде не както Аз искам, а както Ти.“
40. И се върна при учениците, и ги намери да спят, и каза на Петър: „Толкова ли не можахте един час да стоите будни с Мене?
41. Стойте будни и се молете, за да не паднете в изкушение: духът е бодър, а плътта – немощна.“
42. Като се отдалечи за втори път, пак се помоли с думите: „Отче Мой, ако не може да Ме отмине тази чаша, без да я изпия, нека бъде Твоята воля.“
43. И като дойде, пак ги намери да спят, понеже очите им бяха натежали.
44. Остави ги и пак отиде, та се помоли за трети път, като изрече същите думи.
45. Тогава отиде при учениците Си и ги попита: „Още ли спите и почивате? Ето настъпи часът и Синът човешки се предава в ръцете на грешници.
46. Ставайте, да вървим! Ето приближи се онзи, който Ме предава.“