6. А среднощ се чу вик: „Ето младоженецът идва, излезте да го посрещнете.“
7. Тогава всички тези девойки станаха и приготвиха светилниците си;
8. а неразумните рекоха на благоразумните: „Дайте ни от вашия елей, защото светилниците ни гаснат.
9. Но благоразумните в отговор им казаха: „Да не би да не стигне за нас и за вас, идете по-добре при продавачите и си купете.“
10. А когато те отидоха да купят, пристигна младоженецът и готовите влязоха с него на сватбата, и вратата се затвори.
11. После дойдоха и другите девойки и извикаха: „Господарю, господарю, отвори ни!“
12. А той им отвърна и рече: „Истината ви казвам, не ви познавам.“
13. И тъй, бъдете будни, защото не знаете нито деня, нито часа, когато ще дойде Синът човешки.“
14. „Защото Той ще постъпи като един човек, който, тръгвайки за чужбина, повика слугите си и им повери имота си;
15. и на един даде пет таланта, на друг – два, на трети – един, на всеки според умението; и отпътува.
16. Този, който взе петте таланта, веднага отиде, вложи ги в работа и спечели други пет таланта.
17. Също тъй и който взе два таланта, спечели други два.
18. А който взе единия талант, отиде, разкопа земята и скри парите на господаря си.
19. След дълго време господарят на тези слуги се завърна и им поиска сметка.
20. Тогава пристъпи онзи, който бе взел петте таланта, донесе други пет таланта и каза: „Господарю, ти ми повери пет таланта, ето аз спечелих с тях други пет таланта.“
21. Господарят му каза: „Хубаво си постъпил, ти си добър и верен слуга! В малкото си бил верен, над много ще те поставя, ела и сподели радостта на господаря си.“
22. Приближи се също и онзи, който бе взел двата таланта, и каза: „Господарю, ти ми повери два таланта; ето аз спечелих с тях други два таланта.“
23. Господарят му каза: „Хубаво си постъпил, ти си добър и верен слуга! В малкото си бил верен, над много ще те поставя; ела и сподели радостта на господаря си.“