13. Тогава царят рече на слугите: „Вържете му ръцете и нозете, вдигнете го и го хвърлете навън – в тъмнината, там ще има плач и скърцане със зъби,
14. защото мнозина са звани, а малцина – избрани“.“
15. Тогава фарисеите се събраха и обсъдиха как да Го уловят в някоя дума.
16. И изпратиха при Него учениците си заедно с иродианите да кажат: „Учителю, знаем, че си справедлив, вярно поучаваш за Божия път и не се влияеш от никого, тъй като не гледаш кой какъв е.
17. Затова кажи ни как Ти се струва: право ли е да се дава данък на кесаря, или не?“
18. Но Иисус видя лукавството им и рече: „Защо Ме изкушавате, лицемери?
19. Покажете Ми една монета, с която плащате данък.“ Те му донесоха един динарий.
20. Той им каза: „Чии са този образ и надпис?“
21. Те Му отговориха: „На кесаря.“ Тогава им каза: „Като е така, отдайте кесаревото на кесаря, а Божието – на Бога.“
22. И като чуха това, те се учудиха, оставиха Го и си отидоха.
23. В същия ден дойдоха при Него садукеи, които твърдят, че няма възкресение, и Го запитаха с думите:
24. „Учителю, Мойсей е казал: „Ако някой умре бездетен, нека брат му да се ожени за жена му и да създаде потомство на брата си.“
25. И тъй, у нас имаше седем братя. Първият се ожени и умря, и понеже нямаше потомство, остави жена си на брата си,
26. същото стана и с втория, и с третия, та чак до седмия.
27. А след всички умря и жената.
28. Така че след възкресението на кого от седмината ще бъде тя жена? Понеже всички я имаха.“
29. А Иисус им отвърна: „Заблуждавате се, понеже не познавате Писанията, нито Божията сила.
30. Защото след възкресението нито ще се женят, нито ще се омъжват, но ще живеят като ангели Божии на небесата.