35. Но лозарите хванаха слугите – едни набиха, други убиха, трети пребиха с камъни.
36. Той изпрати отново други слуги, повече от първите, но и с тях постъпиха по същия начин.
37. Накрая изпрати при тях сина си, мислейки си: „Ще се засрамят от сина ми.“
38. Но лозарите, като видяха сина, си казаха: „Този е наследникът, хайде да го убием и да присвоим наследството му.“
39. Хванаха го, изведоха го извън лозето и го убиха.
40. И така, когато дойде господарят на лозето, какво ще направи на тези лозари?“
41. Отговориха Му: „Злодейците жестоко ще убие, а лозето ще даде на други лозари, които ще му дават навреме плода.“
42. Иисус им каза: „Никога ли не сте чели в Писанията: „Камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла, това е от Господа и е чудо в нашите очи.“
43. Затова ви говоря, че Божието царство ще се отнеме от вас и ще се предаде на народ, който ще дава плодове.
44. И който падне върху този камък, ще се разбие, а върху когото падне, ще го смаже.“
45. Като изслушаха притчите Му, първосвещениците и фарисеите разбраха, че говори за тях.
46. И искаха да Го хванат, но се бояха от народа, който Го смяташе за пророк.