8. А когато се мръкна, собственикът на лозето каза на своя управител: „Повикай работниците и им плати надницата, като започнеш от последните, та до първите.“
9. И като дойдоха наетите в пет часа следобед, получиха по динарий.
10. А като дойдоха първите, помислиха, че ще вземат повече, но и те получиха по динарий.
11. И като получиха, зароптаха против стопанина
12. и казаха: „Тези, последните, работиха един час, а ти ги постави наравно с нас, които понесохме тежестта на деня и жегата.“
13. А той в отговор каза на един от тях: „Приятелю, аз не те онеправдавам. Нали за по динарий се услови ти с мене?
14. Взимай си своето и си иди. А на този, последния, аз искам да дам, колкото и на тебе.
15. Нима не мога да правя с парите си, каквото искам? Или окото ти е завистливо, понеже съм добър?“
16. Така последните ще станат първи, а първите – последни. Защото мнозина са звани, но малцина – избрани.“
17. А когато Иисус отиваше за Йерусалим, по пътя повика насаме дванадесетте ученици и им рече: