20. А посятото на каменисти места – това е онзи, който слуша словото и веднага с радост го приема,
21. но няма корен в себе си и е непостоянен. Щом настъпи притеснение или гонение заради словото, веднага отпада.
22. А посятото между тръни е този, който слуша словото, но светските грижи и измамното богатство заглушават словото и то не дава плод.
23. А посятото на добра почва е този, който слуша словото и го разбира. Такъв принася плод: един дава сто, друг – шестдесет, а трети – тридесет.“
24. Друга притча им предложи Иисус с думите: „Небесното царство прилича на човек, посял добро семе на нивата си.
25. Но докато хората спяха, дойде неговият враг, пося между житото плевели и си отиде.
26. А когато посятото покълна и даде плод, тогава поникнаха и плевелите.
27. Като дойдоха слугите на този стопанин, казаха му: „Господарю, нали ти пося добри семена на нивата си? Откъде са тези плевели?“
28. А той им отговори: „Някой враг е сторил това“. Слугите му го попитаха: „Искаш ли да отидем и да ги оскубем?“
29. Но той каза: „Не! – Да не би, като скубете плевелите, да изскубете заедно с тях и житото.