15. Щом Го видя, целият народ се смая, стекоха се и Го поздравяваха.
16. Той ги попита: „За какво спорите с тях?“
17. Един от народа отговори: „Учителю, доведох при Тебе сина си, обхванат от дух на немота.
18. Когато и да го обземе, тръшка го, той се запеня, скърца със зъби и се вцепенява. Казах на учениците Ти да го изгонят, но те не можаха.“
19. Иисус му отговори: „О, роде невярващ, докога ще съм с вас? Докога ще ви търпя? Доведете го при Мене!“
20. И го доведоха при Него. Когато духът Го видя, веднага разтресе момчето, така че то падна на земята и се валяше запенено.
21. Иисус попита баща му: „Откога то страда така?“ Той отговори: „От детство.
22. Духът много пъти го хвърляше и в огън, и във вода, за да го погуби. Но ако можеш да направиш нещо, смили се над нас и ни помогни.“
23. Иисус му каза: „Ако можеш да повярваш, всичко е възможно за вярващия.“
24. Бащата на момчето веднага извика през сълзи: „Вярвам, Господи, помогни на неверието ми.“
25. А Иисус, като видя, че се стича народ, забрани на нечистия дух с думите: „Дух на немотата и глухотата, Аз ти заповядвам: излез от него и не влизай вече в него!“
26. И духът, като изкрещя и сгърчи силно момчето, излезе. То стана като мъртво, така че мнозина го мислеха за умряло.
27. Но Иисус, като го хвана за ръка, изправи го и то стана.