49. Като Го видяха да ходи по езерото, те помислиха, че това е привидение, и изкрещяха,
50. защото всички Го видяха и се уплашиха. А Той веднага им заговори: „Спокойно! Аз съм – не се бойте!“
51. Тогава влезе при тях в лодката и вятърът утихна. Те се смаяха твърде много и се чудеха.
52. Защото те не разбраха станалото с хлябовете, понеже сърцето им беше закоравяло.
53. И като преплаваха, дойдоха в Генисаретската земя и слязоха на брега.
54. Когато излязоха от лодката, жителите веднага Го познаха,
55. бързо разгласиха по цялата околност и започнаха да донасят на носилки болните там, където чуваха, че е дошъл.
56. И където влезеше – в села или в градове, или в колиби, поставяха болните по многолюдните места и Го молеха да се докоснат поне до края на дрехата Му. И всички, които се докоснаха до Него, се излекуваха.