38. И Той ги попита: „Колко хляба имате? Идете и вижте.“ След като узнаха, казаха: „Пет хляба и две риби.“
39. Тогава им заповяда да насядат всички по зелената трева на купчини, на купчини.
40. И насядаха на групи по сто и по петдесет.
41. И като взе петте хляба и двете риби, Той погледна към небето, благослови, разчупи хлябовете и даде на учениците, за да ги наслагат пред тях. Също и двете риби раздели на всички.
42. И всички ядоха и се наситиха.
43. И вдигнаха дванадесет пълни кошници къшеи хляб и остатъци от рибите.
44. А онези, които ядоха хлябовете, бяха пет хиляди души.
45. И веднага накара учениците Си да влязат в лодката и да минат преди Него на отвъдния бряг към Витсаида, докато Той разпусне народа.
46. И след като се отдели от тях, Той отиде в планината, за да се помоли.
47. Привечер лодката беше сред езерото, а Той – сам на сушата.
48. И ги видя, че се измъчват при плаването, понеже вятърът им беше насрещен. И около четвъртата нощна стража Той се приближи към тях, вървейки по езерото, и искаше да ги отмине.
49. Като Го видяха да ходи по езерото, те помислиха, че това е привидение, и изкрещяха,
50. защото всички Го видяха и се уплашиха. А Той веднага им заговори: „Спокойно! Аз съм – не се бойте!“
51. Тогава влезе при тях в лодката и вятърът утихна. Те се смаяха твърде много и се чудеха.
52. Защото те не разбраха станалото с хлябовете, понеже сърцето им беше закоравяло.
53. И като преплаваха, дойдоха в Генисаретската земя и слязоха на брега.
54. Когато излязоха от лодката, жителите веднага Го познаха,
55. бързо разгласиха по цялата околност и започнаха да донасят на носилки болните там, където чуваха, че е дошъл.
56. И където влезеше – в села или в градове, или в колиби, поставяха болните по многолюдните места и Го молеха да се докоснат поне до края на дрехата Му. И всички, които се докоснаха до Него, се излекуваха.