31. Но Неговите ученици Му казаха: „Ти виждаш, че народът се притиска към Тебе, а питаш: „Кой се допря до Мене“?“
32. Но Той гледаше наоколо, за да види тази, която извърши това.
33. Жената пък, понеже знаеше какво стана с нея, треперейки от страх, дойде, падна пред Него и Му каза цялата истина.
34. А Той ѝ рече: „Дъще, твоята вяра те спаси. Иди си с мир и бъди излекувана от страданието си.“
35. Докато Той говореше, дойдоха хора от дома на началника на синагогата и казаха: „Дъщеря ти умря. Защо още затрудняваш Учителя?“
36. Но Иисус, щом чу изречените думи, каза на началника на синагогата: „Не бой се, само вярвай!“
37. И не позволи на никого да Го съпроводи освен на Петър, Яков и Йоан, брата на Яков.
38. Когато дойдоха в дома на началника на синагогата, Иисус видя смущение и хора, които плачеха и пищяха силно.
39. И Той влезе и им каза: „Защо се вайкате и плачете? Детето не е умряло, а спи.“
40. Те започнаха да Му се присмиват, но Той отпрати всички и като взе със Себе Си бащата и майката на детето и придружаващите Го ученици, влезе при детето.
41. Тогава хвана детето за ръка и му каза: „Талита̀ кумѝ“, което означава: „Момиче, казвам ти, стани!“
42. Момичето веднага стана и започна да ходи, понеже беше дванадесетгодишно. И всички се смаяха твърде много.