4. Но като не можеха да се приближат до Него поради навалицата, разкриха покрива на къщата, където се намираше Той, направиха отвор и спуснаха носилката, на която лежеше парализираният.
5. Като видя вярата им, Иисус каза на парализирания: „Синко, прощават ти се греховете.“
6. Там седяха някои от книжниците и размишляваха в сърцата си:
7. „Защо този човек говори така? Това е богохулство! Кой може да прощава грехове освен един Бог?“
8. Иисус, като разбра чрез духа Си, че така размишляват у себе си, им рече: „Защо размишлявате така в сърцата си?
9. Кое е по-лесно да кажа на парализирания: „Прощават ти се греховете“ ли, или да кажа: „Стани, вземи си носилката и започни да ходиш?“
10. Но за да разберете, че Синът човешки има власт на земята да прощава грехове“ – рече на парализирания:
11. „Казвам ти: стани, вземи си носилката и се прибери у дома си!“
12. Той веднага стана, взе носилката си и излезе пред всички, така че всички се чудеха и прославяха Бога, като казваха: „Никога не сме виждали такова нещо.“