3. Тогава дойдоха при Него с един парализиран, носен от четирима души.
4. Но като не можеха да се приближат до Него поради навалицата, разкриха покрива на къщата, където се намираше Той, направиха отвор и спуснаха носилката, на която лежеше парализираният.
5. Като видя вярата им, Иисус каза на парализирания: „Синко, прощават ти се греховете.“
6. Там седяха някои от книжниците и размишляваха в сърцата си:
7. „Защо този човек говори така? Това е богохулство! Кой може да прощава грехове освен един Бог?“
8. Иисус, като разбра чрез духа Си, че така размишляват у себе си, им рече: „Защо размишлявате така в сърцата си?
9. Кое е по-лесно да кажа на парализирания: „Прощават ти се греховете“ ли, или да кажа: „Стани, вземи си носилката и започни да ходиш?“
10. Но за да разберете, че Синът човешки има власт на земята да прощава грехове“ – рече на парализирания:
11. „Казвам ти: стани, вземи си носилката и се прибери у дома си!“
12. Той веднага стана, взе носилката си и излезе пред всички, така че всички се чудеха и прославяха Бога, като казваха: „Никога не сме виждали такова нещо.“
13. След това Иисус излезе пак край езерото. Цялото множество хора идваше при Него и Той ги поучаваше.
14. А като минаваше край митницата, видя Левий Алфеев, който седеше там, и му каза: „Следвай Ме.“ Той стана и Го последва.
15. И когато Иисус седеше на трапезата в неговата къща, заедно с Иисус и учениците Му седяха много митари и грешници; тъй като те бяха много и вървяха след Него.
16. Книжниците и фарисеите, като видяха, че Той яде с митари и грешници, казаха на учениците Му: „Защо Той яде и пие с грешници и митари?“
17. Като чу това, Иисус им каза: „Не здравите имат нужда от лекар, а болните. Не съм дошъл да призова към покаяние праведниците, а грешниците.“
18. Учениците на Йоан и на фарисеите постеха. Тогава някои дойдоха и Му казаха: „Защо учениците на Йоан и учениците на фарисеите постят, а Твоите ученици не постят?“