32. А Петър и онези, които бяха с него, ги бе налегнал сън. Но като се събудиха, видяха славата Му и двамата мъже, които стояха с Него.
33. И когато те вече се отделяха от Него, Петър рече на Иисус: „Учителю, добре е да бъдем тук, да направим три сенника: един за Тебе, един за Мойсей и един за Илия“ – без да знаеше какво говори.
34. Докато изричаше тези думи, яви се облак и ги засени. И Те се уплашиха, щом влязоха в облака.
35. И от облака се чу глас, който казваше: „Този е Моят възлюбен Син. Него слушайте!“
36. И когато се чу този глас, Иисус бе останал сам. Те замълчаха и на никого не разказаха тогава какво бяха видели.
37. На следващия ден, когато те слязоха от планината, ги посрещна много народ.
38. И ето някой от народа извика: „Учителю, моля Те, погледни сина ми, понеже ми е едничък.
39. Дух го обзема и той изведнъж закрещява, кара го да се гърчи с пяна на уста и едва след много мъки го оставя.
40. Аз молих Твоите ученици да го изгонят, но те не можаха.“
41. А Иисус отвърна: „Роде невярващ и развратен, докога ще съм с вас и ще ви търпя? Доведи сина си тук.“
42. И докато той идваше, бесът го повали и взе да го тръшка. Тогава Иисус се скара на нечистия дух, изцели момчето и го предаде на баща му.
43. И всички се смаяха пред Божието величие.Докато цялото множество се чудеше на всичко, което Той вършеше, Иисус рече на учениците Си:
44. „Чуйте внимателно тези думи: Синът човешки ще бъде предаден в човешки ръце.“
45. Но те не разбраха изреченото. То бе скрито за тях, за да не го проумеят; а и те се бояха да Го попитат за това.
46. Тогава им дойде мисъл: „Кой от тях ще да е по-голям?“
47. Иисус, като разбра мисълта на сърцето им, взе едно дете, постави го до Себе Си
48. и им рече: „Който приеме това дете в Мое име, Мене приема; а който приеме Мене, приема Този, Който Ме е изпратил. Защото, който е най-малък между всички вас, той ще бъде голям.“