15. Мълвата за Него все повече се разнасяше и голямо множество народ се стичаше да Го слуша и да се лекува при Него от болестите си.
16. А Той се оттегляше в усамотени места и се молеше.
17. Един ден Иисус поучаваше и бяха насядали фарисеи и законоучители, надошли от всички села на Галилея и Юдея и от Йерусалим, и Той имаше сила от Господа да изцелява.
18. И ето мъже донесоха на носилка един човек, който беше парализиран, и се опитваха да го внесат и сложат пред Него,
19. и като не намериха откъде да го внесат поради навалицата, качиха се на къщата и през покрива го спуснаха с носилката в средата пред Иисус.
20. Като видя вярата им, Той каза: „Човече, прощават ти се греховете.“
21. А книжниците и фарисеите започнаха да се питат: „Как смее Този да богохулства? Кой може да прощава грехове освен само Бог?“
22. Иисус, като разбра техните помисли, отговори: „Защо си мислите такива неща?
23. Кое е по-лесно? Да кажа „прощават ти се греховете“ ли, или да кажа „Стани и ходи“?
24. Но за да разберете, че Синът човешки има власт да прощава грехове на земята“ – рече на парализирания: „Казвам ти, стани, вземи носилката и върви у дома си!“
25. И той веднага стана пред тях, взе това, на което лежеше, и си отиде у дома, като славеше Бога.
26. А всички бяха обзети от удивление и славеха Бога. Изпълнени със страх, те казваха: „Чудни работи видяхме днес.“
27. След това Иисус излезе навън и видя един митар на име Левий, който седеше в митницата, и му каза: „Последвай Ме!“