1. Веднъж, когато народът се тълпеше около Него, за да слуша Божието слово, и Той беше застанал при Генисаретското езеро,
2. видя две лодки, които стояха до брега на езерото. Рибарите бяха излезли от тях и изпираха мрежите.
3. Той влезе в една от лодките, която беше на Симон, помоли го да се отдалечи малко от брега и като седна в лодката, започна да поучава народа.
4. Когато престана да говори, рече на Симон: „Навлез в дълбокото и хвърлете мрежите си за улов.“
5. А Симон Му отговори: „Учителю, цяла нощ се мъчихме и нищо не уловихме, но понеже Ти казваш, ще хвърля мрежата.“
6. Така и направиха и хванаха толкова много риба, че мрежите им взеха да се късат.
7. Тогава дадоха знак на другарите си от другата лодка да им дойдат на помощ; те дойдоха и така напълниха двете лодки, че щяха да потънат.
8. Когато видя това, Симон Петър падна на колене пред Иисус и рече: „Иди си от мене, Господи, аз съм грешен човек.“
9. Защото ужас обзе него и всички, които бяха заедно с него, от този улов на риба, който хванаха,
10. сред тях бяха също Яков и Йоан, синове на Зеведей, които бяха другари на Симон. А Иисус рече на Симон: „Не бой се, отсега ти ще ловиш човеци.“
11. И като изтеглиха лодките на сушата, изоставиха всичко и тръгнаха след Него.