31. И слезе в галилейския град Капернаум и поучаваше народа в съботните дни.
32. И бяха изумени от учението Му, защото в словото Му имаше сила.
33. В синагогата имаше един човек, обзет от бесовски нечист дух; и той завика с висок глас:
34. „Какво общо имаш Ти с нас, Иисусе Назарянино? Дошъл си да ни погубиш ли? Зная Те кой си Ти – Божият Светия.“
35. Иисус му рече с укор: „Млъкни и излез от него!“ И бесът, като го повали сред синагогата, излезе от него, без да му стори нищо.
36. И ужас обхвана всички и си говореха един на друг: „Какви са тези думи? Той с власт и сила заповядва на нечистите духове и те излизат.“
37. И се разнесе мълва за Него навред из областта.
38. След като излезе от синагогата, Той влезе в дома на Симон, а тъщата на Симон беше заболяла от силна треска и Го молеха да ѝ помогне.
39. Иисус се надвеси над нея, заповяда на треската и тя я изостави. Болната веднага стана и започна да им прислужва.
40. Към залез слънце всички, които имаха болни от разни болести, ги заведоха при Него, а Той слагаше ръце на всекиго от тях и ги изцеляваше.
41. Излизаха и бесове от мнозина и викаха: „Ти си Христос, Божият Син.“ Но Иисус им забраняваше и не ги оставяше да говорят, понеже знаеха, че Той е Христос.
42. Когато се разсъмна, Той излезе и отиде на усамотено място. А народът Го търсеше и когато дойдоха при Него, задържаха Го да не си отива от тях.
43. Но Той им рече: „И на другите градове трябва да благовестя Божието царство, понеже затова съм изпратен.“
44. И проповядваше в синагогите на Галилея.